През 1895-та година в северозападното село Черно поле се построява училище, в което кипи преподавателска дейност до 1944-та година. 14 години по-рано тук учителства даскал Йоско, а Асен Виденов по това време изпълнява длъжността на директор. Тогава все още млад, той се отдава смело на това да направи от школото място за качествено образование на децата. Стара и схлупена – такъв е бил видът на постройката по време на Виденов. Освен това стените са отлети една от друга, което допълнително придава на сградата все още незавършен вид. Това описание на училището дължим на Анто Горанов, който издава книгата Стъпките заглъхват завинаги. Там се посочва още, че стените във всеки един момент могат да паднат върху главите на децата и че те влизат за часовете направо през прозорците. От 1915-та до 1934-та година съществува регистрация на училищното настоятелство, а в близкото село Ружинци учениците продължават образованието си след завършване на гимназиалното си такова.
Поне десет или дванадесет километра на ден се налага да изминават учениците от Черно поле, а в ружинското школо учат деца и от съседните населени места. Много от родителите смятат, че и начално образование е достатъчно, за да се помага в къщната работа и да се пасат животните. Въпреки това учениците не се отказват и искат да учат още. Докъм 2011-та година в селото функционира и детска градина, но днес съдбата на това здание е неизвестна. Във въпросния период градината функционира с осемнадесет деца, само две от които са от български произход. Останалите 16 принадлежат на ромската етническа общност. По традиция празникът на селото се отбелязва на първи май. В международния ден на труда тук се прави събор, но той често е празнуван в събота и неделя. Няма други по-важни и интересни събития през годината, а по принцип сборовете във видинския край започват през август. Цикълът се затваря в края на септември, като в Кула панаирът продължава цяла седмица. Това се отнася и за видинския панаир, макар че той невинаги се провежда. В последните години една от причините за това бе пандемията от коронавирус, обхванала целия свят.
Най-вероятно православният храм Св. Троица е построен през 1914-та година – той е единствен на територията на Черно поле. До 1948-ма тя изпълнява предназначението си на православен храм, но през 2008-ма се извършва кражба на оригиналната камбана на църквата. Този акт на кражба е за втори път, като сега открадването е безвъзвратно. Първият път роми стоят в кражбата на камбаната, а такава е поставена повторно по време на кметския мандат на Тодор Тодоров. Днес като повечето църкви в северозапада, и тази е разграбена и не функционира. Все пак местната власт със съдействието на митрополията във Видин успява да съхрани някои църковни ценности. Най-вече това са икони, които впоследствие са върнати в църквата. Също така в храма има останали няколко на брой фрески, от които една се отличава и се намира на страничната вратичка на олтара. Става дума за Дявола с вила в ръка и рога на главата, като тя е известна на местните жители.
